Една вело историйка „набързо“ - история, която върна Надеждата ми в Доброто у хората ...
Всички, които четат блога ми знаят за любимите ни ежедневни вело разходки - тренировки с верния Пипс нагоре надолу из красива България.
Най-често с верния Пипс обаче обикаляме из района на Деветашкото плато.
Всичко описано в историята по-долу се случи преди 10-тина дни на една такава вело-обиколка из Деветашкото плато.
Точно в средата на Платото пътя минава покрай едно малко язовирче в гората.
Ние с Пипс летим по нанадолнището от Брестово и след един завой точно там „в средата на нищото“ напред по шосето неочаквано се материализира едно изгладняло кученце.
Гледам го мотае се нещо в близост до пътя.
Намалих, подминахме кученцето и спрях.
ТЯ веднага дойде при мен, нахилена върти опашка и прави приятелски опити за контакт.
- Къде си дошла чак тук в средата на нищото ...
Това езеро е заобиколено от гори и ниви и най близкото село е на поне около 7-10 км.
Тук единствено спират разни рибари и рядко минава по някоя и друга заблудена кола.
Кученцето всъщност изглеждаше ДОСТА окаяно ... изпосталяло, ребрата и силно се брояха.
Забелязах че има марка на ухото, уж че е кастрирана, но цицките и бяха големи все едно съвсем на скоро е имала малки ....
Хмммм, много, много СТРАННО!!!
В дисагите ми нямах абсолютно нищо за ядене.
Имах всъщност само една малка халвичка „Сладки времена“, която седи като неприкосновен запас, ако някъде в средата на нищото свърша горивото неочаквано ....
Да, знам че кучетата не трябва да ядат захар и сол, НО тук ситуацията беше действително ЕКСТРЕМНА ....
Извадих халвичката и дружелюбната дребосъчка я излапа на секундата и скача по краката ми и търси още ....
Ясно, загубена или изоставена в средата на платото и се щура нагоре надолу примряла от глад ...
Ако остане тук и през нощта обаче най-вероятно ще стане вкусна закуска на чакалите или вълците живеещи по платото ... 100% факт!
В дивото НЯМА прошка за кокошка!
Преди 2 години много близко до тук по същия начин срещнах Батман, която по подобен начин се луташе в средата на платото
...
Историята на храбрата дребосъчка, ултра маратонка Батман от Деветашкото плато може да прочетете в блога ми тук:
И така обсъдихме набързо с Пипс ситуацията и единодушно стигнахме до извода, че единствения шанс за тази изпаднала германка е да я закарам в село Тепава.
Селото е около 7-10 км в страни от езерото, там има 1-2 други бездомничета и в селото има много по-голям шанс да оцелее.
Тръгнахме към Тепава, аз периодично спирам, подсвирквам окуражително и изчаквам.
Тук там се налагаше да спираме за по-дълго и да подсвирквам и викам, когато тя се забавеше много назад или се разсейваше нещо покрай пътя ...
Белият Бим кафявото око (така я кръстих) тичаше след нас с Пипс по шосето ...
За разлика от Батман обаче сега Белият Бим кафявото око е доста по-слаба и определено по-бавна, но идваше ... но беше някак неориентирана по пътя не се пазеше особено в страни от колите ... не че минаха някакви коли де.
И ето че на средата по пътя до Тепава не след дълго като констатирах този факт, че Белия Бим не се пази особено и срещи мен гледам идва един бял бус.
Белия Бим кафявото око междувременно пак е изостанала назад, но ей я на ... идва.
Спрях колелото и направих знак с ръка на шофьора на буса да намали, защото я гледам Бим тича и идва отзад по средата на шосето
Буса спря до мен.
- Здравейте - поздравих - това кученце отзад не се пази от колите - казах на шофьора.
- Твое ли е това куче? - попита ме човека зад волана.
- Не! Срещнах я малко по-нагоре - и набързо му разказах историята ни с Белият Бим кафявото око.
- Я виж ти ... хммм ... изоставили са я най-вероятно ... пълно е с изроди - заключи след разказа ми шофьора на буса.
- ИМАТЕ ЛИ НЕЩО ЗА ЯДЕНЕ? - изстрелях съвсем неочакван за човека провокиращ въпрос
Той ме изгледа изненадано, леко странно първоначално, сред това се усмихна и вика:
- ДА! Точно преди малко си взех баничка да ям, чакай да видя къде е ...
Порови над жабката и ми показва една вкусно изглеждаща закуска - саламка ...
- Ще и дам малко, че е доста бедстваща - казах.
- Да, разбира се, ЕТО!
- Колкото искаш вземи.
- Благодаря!!!
- Може ли да Ви снимам за блога ми и една група във ФБ? - изстрелях следващия ми провокативен въпрос ...
- Разбира се - смути се първоначално човека - чакай да се приведа в по-подходящ за снимка вид - ухили се и си сложи слънчевите очила ...
- Ти гладен ли си, жаден ли си? - искрено загрижено ме попита съвсем сериозно човека.
- Аз съм супер добре, БлагоДаря! - отвърнах на свой ред изненадано аз ...
- Да не те мисля значи и тебе ... ха ха - заключи шофьора на буса
- Айде, Чао и Късмет - и продължи той по Пътя напред.
- БлагоДаря Ви и от нейно име! Късмет!
Белия Бим кафявото око въпреки изпосталялото си телце явно имаше нещо в гените си от питбул.
Голяма красива глава с готини шарки.
Със сигурност същността и под изпосталялата външност беше КРАСИВА и определено Добра!
След още една почивка, в която я чаках докато изучаваше някакво уширение на пътя и ето че стигнахме в село Тепава.
Непосредствено в дясно е гробището, а малко по-нататък започват и първите къщи.
Точно там в началото живее Мечо - рижав голям добряк, който познавам още от преди 2 години от историята ни с Батман ...
Батман се беше заселила по едно време в гробището, а три пъти по-големия от нея Мечо и беше верен приятел и я пазеше ...
И сега ей го на Мечо стои при първите къщи и нещо се прави на страшен и плаши Белия Бим кафявото око ...
Точно при тях, гледам от къщата със спряла пред нея кола излезна и някакъв човек и ги гледа.
Хммм, ние с Пипс бяхме 20-тина метра по-напред, върнах се назад при странната групичка.
- Живо Здраво! - поздравих непознатия.
Разправих му набързо историята на тази странна смешна кучка, която се върти около Мечо пред портите на къщата му
В последствие разбрах, че името на рижавия добряк великан било Рекс ...
„Хммм, Мечо много повече му приляга и ми харесва“ - помислих си аз.
Трябва да знаете, че ИМЕТО, което давате на едно куче и не само на куче ... ИМА Мистично значение за това приятелче ...
Да! Определено Името ИМА ЗНАЧЕНИЕ!
Например Батман, нарекохме с това мъжко име малката ултра маратонка, която ни намери преди две години по Платото и няколко месеца след това се премести да живее като член на глутницата ни у дома.
Кръстихме я Батман, защото я намерихме на Деветашкото плато, което е изпълнено с мистериозни стари пещери пълни с прилепи ...
Оказа се в последствие, че Батман обича да дреме най-много в леговището на тъмно под къщата ни ... оказа се че най-много обича да дреме в пещерата пряко свързана с Името и ...
ха ха ха
И така обратно на Историята с Белият Бим кафявото око!
Разказах на както се оказа след това собственика на Мечо - Рекс (както той ме поправи) историята на Белия Бим ...
- ИМАТЕ ЛИ НЕЩО ЗА ЯДЕНЕ? - вметнах неочаквано за човека след края на разказа ми
Отново същия подозрително - изненадан поглед у човека, същия изненадан поглед като на шофьора на буса ...
- Имам! Но не и го давай тук пред портите ми, че ще се научи само тук да седи - отвърна човека и бързо се шмугна в портите.
След 5 минути се върна с един огромен плик пълен с какво ли не ...
От плика се разнасяше Изкусителна миризма!!!
- БлагоДаря! - отвърнах, взех плика и заедно с Пипс и Белият Бим кафявото око продължихме по Пътя напред.
Малко по-нататък е къщата на Кмета.
Кмета на Тепава е голям пич, мой приятел.
От него периодично купувам пресни селски яйца от щастливи селски кокошки.
В къщата до него пък живеят голяма група котки.
Явно някой там добре ги храни тия тлъсти котаци
Рекох си че малко след това е едно много добро място да изсипя съдържанието на торбата с храна.
Белият Бим се разсейваше пак нещо наоколо, но дойде след като я извиках.
В торбата имаше какво ли не: ПЪРЖЕН ШАРАН! ... някакви филета, кашкавалчета, комати хляб ...
Ами познавам си тоя шаран ми замириса супер вкусно и изкусително .... ........ ..........
Ясно ... Човека набързо беше събрал в синята торба за Белият Бим някакви остатъци, които предполагам бяха за Мечо / Рекс, плюс човека щедро беше добавил и разни вкусни парченца директно от хладилника си ...
Изсипах всичко на едно закътано място.
Привиках Белият Бим, тя дойде и почна да дъвче.
Аз се метнах на Пипс и бързо отпрашихме далеч напред.
В никакъв случай НЕ исках Белия Бим кафявото око да идва след нас, защото ни предстояха няколко километра по много натоварения път Ловеч - Левски.
Следващите няколко дни се качвахме с Пипс всеки ден до Тепава да я търсим, но Силата на Платото не беше отредила да се срещнем повече с Белият Бим кафявото око - нахилената добрячка с гени на питбул
Селото Тепава е голямо, въпреки че за съжаление все по-малко хора живеят в него за постоянно.
Най-вероятно Белият Бим кафявото око е намерила своето място или подслон в някой двор ... или пък точно тук в селото е живяла преди да се защура изгубена из Платото?
Имам съмнения, че Белият Бим е от голямата кравеферма в края на селото.
Те често докарват кравите и биволиците си да пасат точно по ливадите около язовирчето където я и намерих ...
Белият Бим кафявото око е куче с КЪСМЕТ!
Сигурен съм, че нейният Свят и Силата от Платото са се погрижили добре за нея!
Сигурен съм!
И така това е краят на историята на Белият Бим!
Извода и урока лично за мен беше, че все още има Хора ... Да!
НЕ са само масовката човекоподобни простаци интересуващи се само да се наплюскат, да се напият и да зяпат в зомбивизорите.
Не са останали само зомбита, които освен интересите на собственият им гъз и най-много на семейството им нищо друго да не ги интересува ...
Не, НЕ са само зомбита останали.
Има всъщност и много човечни Човеци?!?
Или пък чисто и просто всеки един от нас във всеки един момент по Пътя се изправя пред Избора какъв да бъде: зомби или Човек???
Срещата със Създателя предстои рано или късно пред всеки един от нас.
Избора си е изцяло наш!
P.S. Връзка към историята на Батман от Деветашкото плато: https://lupo.thracium.org/k6
