Соколски манастир, черквата
Години наред черквата на Соколския манастир стояла без украса.
Тя била без стенописи, без хубав иконостас, с лоша подова настилка. Руският вицеконсул от Пловдив Найден Геров, който посетил манастира на храмовия му празник (15 август) 1858 г., с възмущение отбелязал, че черквата е оставена в занемарено състояние, лишена от всякакви украшения, дори нямала и храмова икона „Успение Богородично“.
През 1862 година поп Павел Зограф и синът му Никола от с. Шипка, Казанлъшко украсяват със стенописи наоса на черквата и нартекса ѝ.
Същата година е изработен и иконостасът с царски и празнични икони от известните представители на Тревненската школа Йоаники папа Витанов, Симеон Цонюв и др.
За направата му са похарчени 2500 гроша. На него били поставени 6 големи царски икони и 15 малки празнични икони.
В купола е изобразен Исус Христос. Храмовата икона е рисувана от габровския живописец Христо Цокев и е негово дарение.
Тя е подписана: „Живопис Хр. Цокев, Габрово, 8 авг. 1880 г.“. През 1868 година Уста Кольо Фичето построява каменна чешма, днес ценен архитектурен паметник.
